Артишок (Cynara scolymus L.)
Естественият пазител на черния дроб и храносмилането
Артишокът е многогодишно тревисто растение, ценено както в гастрономията, така и в натуралната медицина. Принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae) и произлиза от диви форми, обитаващи първоначално районите около Етиопия. С течение на времето растението се е разпространило из Средиземноморието и Канарските острови, а днес се култивира в умерените климатични зони по целия свят.
Ботаническа характеристика
Още през първата си година артишокът развива широка листна розетка с едри, дълбоко нарязани листа. Те са сиво-зелени на цвят, мъхести отдолу, с твърда текстура и характерна грапавина по повърхността. През втората година растението образува силно, разклонено стъбло, достигащо височина около 50 см. В горната си част то завършва с едри съцветия – кълбовидни глави, съставени от месести прицветници, които обгръщат пурпурни тръбести цветове.
Тези съцветия, заедно с основата на прицветниците, се използват като хранителен деликатес, докато листата и други части на растението се използват в билколечението.
Активни вещества
Най-ценните биоактивни съединения се съдържат в листата, които се събират най-често през първата година или след прецъфтяване. Сред основните компоненти се открояват:
Фенолни киселини, особено цинарин (естествен антиоксидант), както и кафеена, хлорогенова, хининова и техни производни;
Органични киселини – лимонена, ябълчна, янтарна, фумарова и др.;
Сесквитерпенови лактони, придаващи характерната горчивина – цинаропикрин и гросхеймин;
Флавоноиди – включително апигенин, лутеолин и рутин, с доказано противовъзпалително и антиоксидантно действие;
Пребиотични влакнини като инулин, както и муцилагини и пектин;
Фитостероли – β-ситостерол и стигмастерол, полезни за поддържане на нормален холестерол;
Минерали – калий, магнезий, желязо, фосфор и калций;
Витамини от групите A, B и C;
Ензими, участващи в метаболитната активност на растението.
Важно е сушенето на листната маса да се извършва при контролирана температура (около 60°C), тъй като оксидазните ензими, съдържащи се в листата, бързо разграждат ценните фенолни съединения при продължително изсушаване.
Полезни действия и приложения
Артишокът е утвърдена билка в европейската фитотерапия, известна със своето въздействие върху черния дроб, храносмилателната и отделителната система:
Подпомага функцията на черния дроб – цинаринът стимулира секрецията на жлъчка, като спомага за пречистването на чернодробните клетки и облекчава състояния като чернодробна стеатоза или застой на жлъчката;
Има диуретично действие, улеснявайки извеждането на излишни течности от организма и подпомагайки бъбречната функция;
Намалява нивата на холестерол и триглицериди в кръвта, благодарение на присъствието на фитостероли и горчиви вещества;
Подобрява храносмилането, особено при консумация на мазни храни;
Оказва антиоксидантна защита срещу свободните радикали.
Историческо и културно значение
Артишокът е бил добре познат още в древността – използван от египтяни, гърци и римляни както като храна, така и заради предполагаеми лечебни свойства. През Ренесанса артишоковият екстракт бил считан за еликсир на младостта и дори афродизиак. Въпреки че някои от тези твърдения остават недоказани, съвременната наука потвърждава редица благоприятни ефекти от консумацията и приложението на растението.
Важно: Тази информация има образователна цел. За прилагане на артишок в терапевтични схеми се консултирайте с лекар или фармацевт.
