Когато усетим първото дращене в гърлото или около нас всички започнат да боледуват, обикновено си задаваме един и същ въпрос: как да подсилим имунитета?
Самият въпрос обаче е малко подвеждащ.
Имунната система не е батерия, която просто трябва да „заредим“, нито бутон, който можем да включим с една билка или витамин. Тя е сложна мрежа от клетки, тъкани, органи и сигнални молекули, чиято задача е едновременно да разпознава потенциалните заплахи, да реагира на тях и да контролира силата и продължителността на собствения си отговор.
Затова по-точно е да говорим не за „силен“, а за нормално функциониращ и добре регулиран имунитет.
И тук храненето, сънят, физическата активност, състоянието на чревната микробиота и някои хранителни вещества и природни съставки могат да имат значение.
В тази статия разглеждаме няколко от най-интересните: лактоферин, рейши, шийтаке, майтаке, пробиотици и витамин C – какво представляват, защо се изследват и къде свършват доказателствата и започват рекламните обещания.
Имунитетът не работи самостоятелно
Често си представяме имунната система основно като белите кръвни клетки. В действителност защитата започва много преди тях.
Кожата и лигавиците са физическа бариера между организма и външната среда. Секретите на лигавиците съдържат вещества с естествена защитна функция. В червата живее огромна микробна общност, която постоянно взаимодейства с имунната система.
След това идват различните механизми на вродения имунитет – бързата първа реакция – и придобития имунитет, който изгражда по-специфичен отговор и имунологична памет.
Затова няма една-единствена съставка, която да „отговаря за имунитета“.
Именно по тази причина е по-смислено да разглеждаме различните вещества според ролята, която потенциално могат да имат, вместо просто да ги събираме под общия етикет „имуностимулатори“.
1. Лактоферин – част от естествената ни защита
Лактоферинът не е билка и не е витамин. Той е желязо-свързващ гликопротеин, който естествено се среща в човешкия организъм – включително в майчиното мляко и различни секрети на лигавиците.
Особено висока е концентрацията му в коластрата – първото мляко след раждането.
Интересът на учените към лактоферина се дължи на факта, че той участва в редица процеси, свързани с естествената защита на организма.
Една от интересните му характеристики е способността да свързва желязо. Желязото е необходимо не само на човешките клетки, но и на множество микроорганизми. Това е един от механизмите, чрез които лактоферинът се изучава във връзка с взаимодействието между организма и различни микроорганизми.
Научната литература разглежда също неговите имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства, както и взаимодействието му с клетките на имунната система.
Важно е обаче да разграничаваме биологичната роля на лактоферина в организма от доказателствата за ефекта от приемането му като хранителна добавка. Клиничните изследвания при хора са обещаващи в някои направления, но все още не дават основание лактоферинът да бъде представян като средство за профилактика или лечение на инфекции.
Накратко: лактоферинът е изключително интересен компонент на естествените защитни механизми, но не е „естествен антибиотик“ в смисъла, в който понякога се представя онлайн.
2. Рейши – много повече от модна „супергъба“
Рейши (Ganoderma lucidum) има дълга история на употреба в традиционните азиатски практики. Днес интересът към нея е свързан най-вече с съдържащите се в гъбата полизахариди, включително различни β-глюкани, както и тритерпени.
β-глюканите са големи молекули, изградени от свързани молекули глюкоза. Те се срещат в клетъчните стени на гъби, дрожди, някои бактерии и зърнени растения.
Тук има една важна подробност: не всички β-глюкани са еднакви.
Тяхната структура, разклоняване, молекулна маса, разтворимост и начин на извличане могат да повлияят на биологичните им свойства.
Изследванията върху гъбните β-глюкани разглеждат най-вече взаимодействието им с клетки на вродения имунитет. Това е една от причините рейши да продължава да бъде обект на сериозен научен интерес.
Но това не означава, че всяка капсула с надпис „рейши“ има еднакъв ефект.
Когато избираме продукт, има значение каква част от гъбата е използвана, дали става дума за прах или екстракт и как е произведен той.
3. Шийтаке – позната храна с интересна биохимия
Шийтаке (Lentinula edodes) вероятно е най-познатата от трите гъби, защото отдавна присъства и като храна.
Научният интерес към нея обаче надхвърля хранителната ѝ стойност.
Клетъчните стени на шийтаке съдържат полизахариди, сред които най-известен е лентинанът – β-глюкан, изследван за взаимодействието си с различни компоненти на имунната система.
И тук трябва да направим важно разграничение.
Да изядем порция шийтаке е чудесна част от разнообразното хранене, но това не е същото като приемането на стандартизиран или концентриран екстракт. Количеството и профилът на биоактивните вещества могат да бъдат съвсем различни.
Това е принцип, който важи за много природни продукти: името на растението или гъбата върху етикета не ни казва всичко за състава на крайния продукт.
4. Майтаке – още един интересен източник на полизахариди
Майтаке (Grifola frondosa) е третата гъба, която заслужава внимание в този контекст.
Подобно на рейши и шийтаке, тя съдържа различни полизахариди и β-глюкани. Лабораторни, предклинични и клинични изследвания разглеждат взаимодействието на тези съединения с механизми на вродения и придобития имунен отговор.
Научната картина обаче не е толкова проста, колкото често изглежда в рекламите.
При гъбните екстракти значение имат видът на β-глюканите, използваната част от гъбата, методът на екстракция, концентрацията и дозата.
Затова изречението „съдържа майтаке“ само по себе си не е достатъчно, за да оценим един продукт.
Какво всъщност представляват β-глюканите?
Терминът се среща толкова често върху хранителни добавки, че лесно можем да останем с впечатлението, че β-глюканът е едно конкретно вещество.
Не е.
β-глюканите представляват група полизахариди с различна структура. Срещат се например в:
- гъби;
- дрожди;
- овес;
- ечемик;
- някои микроорганизми.
β-глюканите от овеса например са известни най-вече с ефектите си върху холестерола, докато определени β-глюкани от гъби и дрожди се изучават за взаимодействието им с имунната система.
Систематични прегледи на клиничните проучвания показват интересни резултати при някои гъбни β-глюкани, но резултатите не са напълно еднозначни и не могат автоматично да се прехвърлят от един вид или екстракт към друг.
Това е добър пример защо при природните вещества „има научни изследвания“ не означава непременно „всичко вече е доказано“.
5. Пробиотиците и връзката между червата и имунната система
Това вероятно е една от най-интересните области в съвременната биология.
В червата ни живеят трилиони микроорганизми, които заедно образуват сложна екосистема – чревната микробиота.
Чревната лигавица едновременно трябва да допуска хранителни вещества, да живее в постоянен контакт с огромно количество микроорганизми и да разпознава потенциални заплахи.
Не е изненадващо, че голяма част от имунната активност на организма е свързана именно с червата.
Означава ли това, че всеки пробиотик „повишава имунитета“?
Не.
Това е едно от най-важните неща, които трябва да знаем за пробиотиците:
ефектите им са щам-специфични.
Не можем автоматично да приемем, че резултат, наблюдаван при един конкретен щам Lactobacillus, важи за всички останали бактерии от същия род.
Затова качественият продукт трябва ясно да посочва какви микроорганизми съдържа, а когато са налични – и конкретните щамове.
Пробиотиците не са универсален начин за „вдигане на имунитета“. По-разумно е да ги разглеждаме като част от много по-голямата тема за връзката между микробиома, чревната бариера и имунната регулация.
6. Витамин C – познат, но често представян погрешно
Вероятно няма друга хранителна съставка, която да свързваме толкова автоматично с имунитета.
И за разлика от много модерни „имуностимулатори“, при витамин C връзката с нормалната функция на имунната система е добре установена.
Витамин C:
- допринася за нормалната функция на имунната система;
- допринася за защитата на клетките от оксидативен стрес;
- участва в нормалното образуване на колаген;
- подпомага нормалния енергиен метаболизъм;
- допринася за намаляване на чувството на отпадналост и умора.
Това обаче не означава, че огромни количества витамин C автоматично осигуряват „по-силен“ имунитет.
Организмът има физиологични механизми за усвояване и регулиране на витамините и повече невинаги означава по-добре.
При хранителните вещества целта е преди всичко да няма недостиг и организмът да разполага с необходимото за нормалните си функции.
Как се различават тези съставки?
| Съставка | Какво представлява | Защо е интересна |
|---|---|---|
| Лактоферин | Естествен желязо-свързващ протеин | Част от естествените защитни механизми; изследва се във връзка с имунната регулация |
| Рейши | Лечебна гъба | Източник на полизахариди, β-глюкани и тритерпени |
| Шийтаке | Ядлива гъба | Съдържа различни биоактивни полизахариди |
| Майтаке | Ядлива/лечебна гъба | Източник на β-глюкани и други полизахариди |
| Пробиотици | Живи микроорганизми | Интересни във връзка с микробиома и взаимодействието черва–имунна система |
| Витамин C | Водоразтворим витамин | Допринася за нормалната функция на имунната система и защитата от оксидативен стрес |
Общото между тези съставки не е, че правят едно и също.
Тъкмо обратното – интересни са, защото засягат различни аспекти на нормалната защита на организма.
По-добре една съставка или комбинация?
Няма универсален отговор.
Ако човек има установен хранителен дефицит, логичният подход е той да бъде коригиран конкретно. Ако целта е обща хранителна подкрепа, понякога има смисъл да се комбинират съставки с различни характеристики.
Но големият брой съставки върху етикета сам по себе си не прави продукта по-добър.
По-важните въпроси са:
Какво точно съдържа? В какви количества? Каква е формата на съставките? Има ли логика в комбинацията?
Един пример за подобна комбинирана формула
Такъв подход е използван и при Имуноден на Soria Natural – течна формула, която съчетава лактоферин, екстракти от трите гъби, за които говорихме – майтаке, шийтаке и рейши – пет вида Lactobacillus и витамин C.
Един дневен флакон съдържа:
- 110 mg лактоферин;
- 55 mg сух екстракт от майтаке;
- 55 mg сух екстракт от шийтаке;
- 55 mg сух екстракт от рейши;
- 88 mg витамин C;
- 8 × 10⁸ CFU смес от лактобацили.
Това е добър пример за продукт, който не разчита на една „модна“ съставка, а комбинира няколко различни подхода в една дневна доза.
Вижте състава и повече информация за Имуноден →
Имуноден е хранителна добавка и не е предназначен да диагностицира, лекува или предотвратява заболявания.
Какво да гледаме, когато избираме добавка за имунитета?
Красивата опаковка и големият надпис „IMMUNE“ не ни казват почти нищо.
Преди покупка погледнете задната страна на кутията.
1. Посочени ли са точните количества?
„Съдържа рейши“ е много по-малко информативно от „55 mg сух екстракт от рейши“.
2. Прах или екстракт?
500 mg смляна гъба и 500 mg концентриран екстракт не са едно и също.
3. Посочени ли са видовете микроорганизми?
При продукт с пробиотици търсете конкретна информация за съдържащите се микроорганизми и количеството им.
4. Има ли ненужно дълъг списък от съставки?
Повече не означава непременно по-добре. Понякога 15 съставки в минимални количества изглеждат впечатляващо върху етикета, но нямат особена практическа стойност.
5. Обещава ли продуктът твърде много?
Това е може би най-лесният предупредителен знак.
Ако хранителна добавка обещава да „лекува вируси“, „спира инфекции“ или „предпазва от заболяване“, към подобни твърдения трябва да се подхожда критично.
Хранителните добавки не са лекарства.
А какво остава по-важно от всяка добавка?
Може би това е най-непопулярната част от статията, но и най-важната.
Нито рейши, нито лактоферин, нито витамин C могат да компенсират системно недоспиване, еднообразно хранене, липса на движение или продължителен стрес.
За нормалното функциониране на имунната система имат значение:
- достатъчният и качествен сън;
- разнообразното хранене с достатъчно белтъчини, зеленчуци и плодове;
- редовната физическа активност;
- достатъчният прием на важни витамини и минерали;
- грижата за чревното здраве;
- ограничаването на тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол;
- възстановяването и управлението на продължителния стрес.
Добавката трябва да остане точно това, което подсказва името ѝ – добавка към основата, а не заместител на основата.
Често задавани въпроси
Коя е най-добрата природна съставка за имунитет?
Няма една универсално „най-добра“ съставка. Имунната система зависи от множество хранителни и физиологични фактори. Подходът трябва да зависи от храненето, начина на живот, индивидуалните потребности и евентуални дефицити.
Каква е разликата между рейши, шийтаке и майтаке?
Това са три различни вида гъби с различен химичен профил. И трите съдържат биоактивни полизахариди, но видът и количеството им се различават. Не бива да се приемат като взаимозаменяеми.
Какво представлява лактоферинът?
Лактоферинът е желязо-свързващ гликопротеин, който естествено присъства в човешкия организъм, включително в майчиното мляко и секретите на лигавиците. Изследва се заради ролята си в естествените защитни механизми и имунната регулация.
Има ли връзка между червата и имунитета?
Да. Чревната лигавица, микробиотата и имунната система взаимодействат постоянно. Това е една от причините връзката между хранене, микробиом и имунна функция да бъде толкова активно изследвана.
Всички пробиотици ли действат еднакво?
Не. Ефектът на пробиотиците зависи от конкретния микроорганизъм и щам, дозата и целта на приема. Резултатите от изследване върху един щам не могат автоматично да бъдат приписвани на всички пробиотици.
Може ли хранителна добавка да замени разнообразното хранене?
Не. Хранителните добавки са предназначени да допълват хранителния режим, а не да го заменят.
Кога е добре да се консултираме с лекар?
При често или продължително боледуване, необяснима умора, висока температура, необичайни симптоми или съмнение за дефицит е по-разумно да се потърси медицинска оценка, вместо проблемът да се решава само с хранителни добавки.
В заключение: не „по-силен“, а добре функциониращ имунитет
Вероятно е време да оставим израза „вдигане на имунитета“ малко настрана.
Добре работещата имунна система трябва да може да реагира, когато е необходимо, но и да регулира реакцията си, когато заплахата отмине.
Лактоферинът, гъбите рейши, шийтаке и майтаке, пробиотиците и витамин C са интересни именно защото представляват различни части от много по-голямата картина. За някои от тях доказателствата са по-категорични, за други науката все още търси отговори.
И това е напълно нормално.
Добрият избор не започва с най-шумното обещание върху опаковката. Започва с разбирането какво съдържа продуктът, защо е там и какво реално можем да очакваме от него.
Материалът има информационен характер и не представлява медицински съвет. Хранителните добавки не заместват разнообразното и балансирано хранене и здравословния начин на живот.
